Госпожица Суши и ... дантеленият шал



Едно нещо беше съвсем сигурно — бялото котенце нямаше нищо общо с тази работа. За всичко си беше виновно черното. Защото от четвърт час вече бялото търпеливо чакаше старата котка да свърши да му мие муцунката (и понасяше това направо геройски) — значи разбирате, че то няма никакъв, ама никакъв пръст, в цялата тази беля.
Ето как Дайна миеше муцунките на рожбите си: първо притискаше с лапа ушенцето на горкото мъниче, а после хууубавичко му изтъркваше муцунката с другата си лапа — и то срещу козинката, като започваше от носа. Та тъкмо тогава, както вече ви казах, тя се бе заела здравата с бялото котенце, което нито мърдаше, нито шаваше, а даже се и опитваше да мърка — навярно то съзнаваше, че всичко това се прави само за негово добро.
Дайна вече беше успяла да измие черното котенце по-рано, та затова, докато Алиса се гушеше, свита на кравайче в ъгъла на огромното кресло и си мърмореше в полудрямка нещо под носа, то си устрои една хубава лудешка гоненица с кълбото прежда, което Алиса преди това бе навила много старателно. И го търкаля по пода насам, и го търкаля натам, докато го размота докрай — и ето ти на — сега цялата черга беше покрита с омотани и опетлани като кълчища конци, а насред всичко това котето най-нехайно си гонеше опашката.
— Ох, Кити, ама че противно малко същество си ти! — извика Алиса, сграбчи котенцето и го целуна по муцунката. Ама съвсем лекичко, та то да разбере, че е в немилост. — Наистина редно е Дайна да те понаучи на добро държание!
— Бива ли така, Дайна, бива ли така? — добави тя с възможно най-сърдития глас, който успя да докара, и изгледа старата котка с укор. После отново се покатери на креслото, примъкна при себе си и преждата, и котенцето и се захвана отново да навива кълбото. Само че работата не й спореше кой знае колко, защото устата й не спираше да бърбори: ту приказваше на котето, ту си приказваше самичка. Кити мируваше на коляното й и се преструваше, че наблюдава как върви работата, а от време на време протягаше лапичка и лекичко докосваше кълбото, сякаш искаше да помогне, стига да можеше.
— Знаеш ли какъв ден е утре, Кити? — подхвана Алиса. — Ако беше погледнала с мене през прозореца, щеше да се сетиш, само че тъкмо тогава Дайна те миеше. Гледах как момчетата събират съчки за огъня — знаеш ли колко съчки събраха само, а, Кити? Обаче страшно застудя, пък и заваля сняг на парцали, та се наложи да се приберат. Но нищо, Кити, утре ще отидем да гледаме огъня[1] — и тук Алиса омота два-три пъти преждата около вратлето на Кити — ей така, да види дали й отива; Кити, естествено, взе да шава и да се боричка; най-накрая кълбото отново се търкулна на пода и пак се размота — кажи-речи цялото.


— Ох, Кити, да знаеш само как се ядосах — продължи Алиса веднага, щом отново се наместиха в креслото, — като видях що за поразии си направила! Да ти кажа, направо ми идваше да те пусна през прозореца навън, на снега! И ти си го заслужаваше, пакостливо мъниче такова! С какво ще се оправдаеш, а? Не, не ме прекъсвай! — закани се Алиса с пръст. — Сега веднага ще ти изредя всички бели, които си успяла да направиш. Първо, сутринта, докато Дайна ти миеше муцунката, изциври цели два пъти! Не, не, не се опитвай да отричаш, Кити, с ушите си те чух! Какво, какво? — тя се престори, че слуша какво й говори котенцето. — Какво казваш, бръкнала ти с лапа в окото? Е, за това си си виновна ти — като те мият, трябва да мижиш! Ако беше стиснала клепачи, нямаше да стане така! Престани да се оправдаваш, ами слушай! Второ, дръпна Снежинка за опашката тъкмо когато й сипах мляко в купичката! Какво, жадна си била, така ли? Че тя да не би да не беше жадна? Не е била, а? Ами ти откъде го знаеш? А сега и трето: само трябваше да се извърна, и ти веднага размота кълбото до конец!
Това са цели три бели, Кити, а аз още не съм те наказала за нито една! Смятам обаче да те накажа за всичко наведнъж — идващата сряда… Ами като как ли щеше да бъде, ако и мене ме наказваха за всичко наведнъж! Например — в края на годината! — Алиса вече говореше по-скоро на себе си, отколкото на котето. — Какво ли щяха да ме правят? Сигурно като дойдеше въпросният ден, би трябвало да ме пратят в затвора! Или… Чакай да си помисля… Да предположим, че за всичко наказанието беше едно и също: да си лягам без вечеря. Че тогава, дойде ли онзи нещастен ден, би се наложило да си легна без петдесет вечери наведнъж! Е, това не е кой знае какво. По-добре ми се вижда от това да ги изядеш наведнъж.
Чуваш ли как се сипе снегът по стъклото, а, Кити? Какъв мек и пухкав звук! Сякаш някой отвън е решил да нацелува цялото стъкло! Чудя се дали снегът обича полята и дърветата, щом толкова нежно ги целува. А после ги завива презглава с бял юрган — да им е топличко — и сигурно шепне: „Спете, милички, докато дойде лятото!“ А щом то дойде, Кити, те се събуждат, обличат се целите в зелено и подухне ли вятърът, започват да танцуват… О, само ако знаеш колко е хубаво! — Алиса плесна с ръце и кълбото се търкулна на земята. — А пък само ако знаеше как искам всичко това да е истина! Според мене наесен, когато листата започнат да капят, гората наистина изглежда много сънена…
Кити, ти играеш ли шах? Не, не, не се усмихвай така, миличкото ми, съвсем сериозно те питам. Защото преди малко, докато играехме, ти ни гледаше така, като че ли всичко разбираш! А пък като казах „шах!“, измърка! Е, шахът си го биваше, Кити, и аз наистина можех и да победя, ама онзи гаден офицер… За какво му трябваше да се набутва така сред моите фигури! Кити, миличка, хайде да си играем на…
Тук ми се ще да ви изредя поне половината от всичко онова, за което Алиса започваше да говори след любимите си думички „Хайде да си играем на…“. Онзи ден например тя дълго-дълго се препира със сестра си, защото беше казала: „Хайде да си играем на царе и царици!“ — а пък сестра й, която много държеше на точността, заяви, че не можело, защото те били само две. Та най-накрая Алиса склони и рече: „Е, тогава ти ще играеш една царица, а пък аз ще играя останалите.“ А пък да знаете само как уплаши веднъж бавачката си! Взе, че й кресна в ухото: „Бавачке! Хайде да си играем — аз ще бъда гладна хиена, а пък ти ще бъдеш кокал!“
Но ние твърде много се отдалечихме от онова, което Алиса говореше на котенцето:
— Кити, хайде да си играем, все едно ти си Черната царица! Знаеш ли, мисля си, че ако седнеш по турски и си скръстиш лапичките отпред, страшно ще си приличате! Хайде де, опитай, сладуранке!

Алиса взе Черната царица от масата и я постави пред котенцето — да види как точно трябва да застане; обаче нищо не излезе от тази работа най-вече защото според Алиса, котенцето все не успяваше да си скръсти лапичките както трябва. И за да го накаже, тя го вдигна срещу огледалото — да си види киселата муцунка.
— И ако веднага не го направиш както трябва — добави тя, — ще те сложа ей там, отзад, в Огледалната къща. Да те видя как ще ти хареса!
Сега, Кити, ако ме слушаш внимателно и не бърбориш толкова много, ще ти разкажа как си представям Огледалната къща. Първо, тази стая, която виждаш през стъклото, се намира в нея — същата е като нашата всекидневна, само че всичко е на обратно. Като се кача на стола, я виждам цялата — само към камината не мога да надникна. Ох! А пък колко много искам да надникна точно там! Страшно ми се ще да знам дали през зимата и те палят камината — нали разбираш, няма как човек да разбере, освен когато нашата камина пуши — тогава и там се вдига пушек, но онези може би го пускат нарочно, за да си мислим ние, че и те са наклали огън! А пък книгите им са горе-долу като нашите, само дето думите са написани отзад-напред — знам, защото веднъж отворих една от нашите книги пред огледалото и онези веднага ми отвориха една от техните.
Би ли ти харесало да живееш в Огледалната къща, а, Кити? Чудя се дали там ще ти дават мляко. Само че сигурно огледалното мляко ще е вредно за тебе… Ох, Кити, ама ние вече стигнахме до коридора! Ако оставиш вратата на всекидневната отворена, можеш да надзърнеш в техния коридор, много прилича на нашия, доколкото се вижда, ама знаеш ли го, по-нататък може и да е съвсем различен. О, Кити! Колко щеше да е хубаво, ако можехме да се промъкнем в Огледалната къща! Сигурна съм, че е пълна с какви ли не хубави неща! Хайде да играем — все едно че можем да се промъкнем там. Хайде да си играем — все едно че огледалото е станало тъничко като паяжина и можем да минем през него. Олеле, ама виж, то става като мъгла! Кити, ще ни е доста лесничко да минем през него…

***********************************************************************************
Цитати от "Алиса в огледалния свят" - Луис Карол

Фотограф - Теди - http://www.flickr.com/photos/13879848@N04/

Котка - Суши

Comments

Popular Posts